Ефикасност на кофеиновия комплекс в подкрепа срещу андрогенната алопеция

Проведено в Клиниката по дерматология и дерматологична алергология към Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия

Кратка версия на доклада относно проучвания, проведени в моделна клетъчна култура, която симулира косъма на органно ниво (hair organ culture model, HOCM) в Клиниката по дерматология и дерматологична алергология към Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия (д-р Т. В. Фишер, проф. д-р П. Елснер)

Наследственият хормонален (андрогенен) косопад все още е проблем, засягащ много мъже; към днешна дата не е намерено задоволително решение. Козметичните и фармацевтичните продукти, предлагани на пазара, се различават значително по степен на ефикасност и нежелани реакции.

Тъй като генетичното предразположенение към наследствен хормонален косопад не може да бъде променено, настоящите терапевтични стратегии имат за цел да прилагат ефективни средства в корените на косата, за да предотвратят ефектите от него. Така андрогенният косопад е проблем, чието решаване изисква дълготрайни усилия, при което трябва да се обърне специално внимание на безопасността и поносимостта на използваните продукти. От тази гледна точка вещества, които практически не причиняват нежелани реакции и действат независимо от хормоналните механизми, представляват обещаваща алтернатива за лечение.

Диаграма на действителен космен фоликул в моделна клетъчна култура, която симулира косъма на органно ниво

Диаграма на действителен космен фоликул в моделна клетъчна култура, която симулира косъма на органно ниво

Тъй като тестостеронът е важен фактор за развитието на андрогенната алопеция, ситуацията, при която тестостеронът действа върху човешката коса, беше възпроизведена в моделна клетъчна култура, която симулира косъма на органно ниво.

От биопсични проби от човешки скалп бяха извлечени косми и култивирани в продължение на 6-10 дни при лабораторни условия. За да се получат резултати в HOCM, които биха могли да бъдат отнесени до голяма степен към реалната ситуация на пациентите с андрогенна алопеция, изследователската група взе биопсии от скалпа на млади мъже с начало на наследствен хормонален косопад. От всяка проба от скалп бяха екстрахирани приблизително по 20-30 космени фоликула. Екипът в проучването имаше на разположение общо около 600 космени фоликула.

Резултатите показаха, че растежът в корените на косата под влиянието на тестостерона е значително по-слаб от този при контролната култура без тестостерон (вижте диаграмата); освен това активността в корените на косата беше преустановена по-рано от нормалното. Тези факти съвпадат с наблюдението, че тестостеронът или неговият метаболит са причина корените на косата да навлизат преждевременно във фаза на покой (или телогенна фаза). По време на проучването потискащият ефект на тестостерона беше демонстриран от факта, че в партидата, съдържаща тестостерон, имаше растеж на косата със 17% до 40% по-малко в сравнение с растежа в контролните култури, отглеждани върху чиста хранителна среда.

Потискане, причинено от тестостерона

Потискане, причинено от тестостерона

Изследванията, проведени за откриване на нови ефективни механизми срещу андрогенната алопеция, доведоха до изненадващия резултат, че кофеинът може да елиминира нежеланите ефекти на тестостерона в кожата. Тези резултати показват, че в допълнение към общия очакван ефект от подобряване на кръвообращението, кофеинът има и други ефекти, които преди това са били пренебрегвани. С оглед на тези доклади кофеин беше приложен върху космените фоликули на мъже с началото на наследствен хормонален косопад и резултатите бяха анализирани.

Стимулация под действието на кофеина

Стимулация под действието на кофеина

Резултатите от проучванията показаха, че с кофеин се постигна ясно изразено увеличение на растежа от космения фоликул, достигащо до + 46% в отделните култури. Стимулиращият ефект на кофеина върху кръвообращението не беше от значение в моделната клетъчна култура, симулираща косъма на органно ниво, тъй като HOCM действа независимо от съдовата система. По тази причина всеки стимулиращ ефект на кофеина, наблюдаван в модела, трябва да се дължи на факта, че кофеинът действа директно върху метаболизма в корена на косъма.

Измерването на общото време на култивиране в HOCM даде допълнителни доказателства, че кофеинът има положителен ефект върху жизнеността на космените корени. Космените фоликули, изложени на кофеин в условия на култивиране, показаха 37% по-продължителен живот в сравнение с контролата.

След като потискащият растежа ефект на тестостерона и стимулиращият растежа ефект на кофеина бяха демонстрирани в отделни култури, съдържащи съответно тестостерон или кофеин, се проведоха проучвания за растеж в хибриден модел, съдържащ както тестостерон, така и кофеин и тестостерон в комбинация. Изследователите искаха да разберат конкретно дали кофеинът е в състояние да елиминира ефекта на тестостерона.

Резултатите от проучването показват, че кофеинът е в състояние да елиминира потискането на растежа на косата, предизвикано от тестостерона, и дори да стимулира растежа на косата над нормалното ниво. Проучванията, проведени по този начин в HOCM, потвърдиха, че кофеинът може да неутрализира нежеланите ефекти на тестостерона, вещество, отговорно за спирането на активността на космения фоликул при пациенти с андрогенна алопеция. След излагане на кофеин, космените фоликули се връщат в балансирано състояние, еквивалентно на състоянието на нетретираните космени фоликули в контролния разтвор.

Кофеинът елиминира ефекта от тестостерона

Кофеинът елиминира ефекта от тестостерона

Обобщение

Резултатите показаха допълнително, че кофеинът може да бъде мощно средство за стимулиране на растежа, подходящо за дългосрочна терапевтична или профилактична грижа на пациенти с генетично предразположение към андрогенна алопеция, тъй като при лабораторни условия, симулиращи условията на растеж на косата при мъже с наследствен косопад, е демонстриран значителен стимулиращ ефект върху растежа на космения фоликул в сравнение с контролите.

T. W. Fischer, U. C. Hipler, P. Elsner, Int. J. Dermatol. 2007, 46 , 27–35.
[Т. В. Фишър, У. Ц. Хиплер, П. Елснер, Инт Ж. за дерматол. 2007, 46 , 27–35.]